Теория

1. Влажност, видове влажност и замърсеност на въздуха

2. Температурен коефициент (ТК)

3. Нива на шума и шумоизолация

4. Изчисляване на вентилатор

Тук ще разгледаме някои основни понятия, термини и измерителни единици, които са изпозвани в настоящия сайт.

1.Влажност, видове влажност и замърсеност на въздуха

Измереното количество водни пари в определен обем въздух се нарича ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА.

Максималната влажност на въздуха е право пропорционална на температурата. Това означава, че при увеличаване на температурата влажността на въздуха нараства. Един кубически метър въздух съдържа максимум 35 грама водна пара при температура 34°С, но с понижаване на температурата съдържанието й намалява, като при 0°С е 5 грама, а при -25°С пада до 0,4 грама.

Когато във въздуха се съдържа максимално количество водна пара се казва, че парата е наситена и ако това количество се превиши, парата започва да кондензира и преминава в течно състояние.

Видове влажност и термини, свързани с влажността:

  • Абсолютна влажност (плътност на водната пара) — количеството водна пара в 1 куб.м въздух при определена температура. Измерва се в г/куб.м.
  • Относителна влажност — отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха и максималното количество водна пара, което въздуха може да поеме при една и съща температура на въздуха. Изразява се в проценти.
  • Специфична влажност — отношение на плътността на водната пара към плътността на влажния въздух (грам пара/1 кг въздух).
  • Пъргавина на въздуха — парциалното налягане на водната пара във въздуха. Измерва се в паскали (1 Pa = 1 N/m2).
  • Дефицит на влажността — разликата между максималната и действителната пъргавина на въздуха. Изразява се в милибари (mb) или в милиметри живачен стълб (mm Hg).
  • Точка на оросяване — температурата, при която въздухът достига състояние на насищане с вода (°С).

Влажност  и  замърсеност

Студеният въздух е винаги “сух въздух”! Много често сме чували съвети, че през късна есен при температури, близки до 0оС и при много висока относителна влажност, прозорците не трябва да се отварят, за да не влезе влага в стаята. Това мнение е погрешно.

Нека дадем един пример: в 1 м3 въздух, затоплен до 20оС, може да има максимално 17,5 г вода в газообразно състояние. Същото количество въздух при температура 0оС може да поеме само 5 г вода. На практика това означава следното: при охлаждане на 1 м3 влажен въздух (отн. влажност 100%) от 20оС до 0оС се кондензират на капки 12,5 г вода.

От горепосочения пример става ясно, че при 0оС и относителна влажност 90% въздухът е поел само 4 г/куб вода. Ако този въздух се затопли до 20оС, то той може да поеме вода до 100%-то си насищане – т.е. още (17,5 г – 4 г) = 13,5 г вода. Това означава, че прекомерната влажност в жилищните помещения може да бъде премахната само чрез ефективно проветряване, дори когато навън е студено и влажно.

В процеса на ползване на помощните помещения (кухни, тоалетни, бани) и на основните помещения (спални, дневни, холове) въздухът не само се овлажнява, но се замърсява в голяма степен. Доказано е, че колкото по-висока е влажността в едно затворено помещение, толкова по-голяма е замърсеността на въздуха. Неоспорим факт е, че дишайки въздух с висока влажност, ние поемаме в дробовете си замърсен и нездравословен въздух.

По тази причина френската фирмата Anjos е разработила автоматично регулируеми устройства, които вкарват в помещенията свеж въздух само тогава, когато влажността достигне нездравословни стойности.

Чрез контролиране на този показател се осигурява приток на свеж въздух и отделяне на точно определено количество влажен въздух, с което се постига необходимият въздушен кръговрат, а оттам и максимално комфортна въздушна среда за обитателите на домовете и офисите, снабдени с нагнетателни вентилационни устройства.

3. Нива на шума и шумоизолация

Шумът се измерва в децибели (dB). Понятието децибел се използват в цял свят за измерване на звуковите нива. Скалата в децибели представлява логаритмична скала, при която удвояването на звуковото налягане два пъти съответства на нарастване на нивото с 6 dB.

Звуковите вълни оказват налягане върху тъпанчетата на човешкото ухо. Нулевото ниво (0 dB) е така наречената „пълна тишина”, при която нормалното човешко ухо не възприема нищо. Твърди се, че за да усетим каквато и да било разлика в звука, е необходима промяна от минимум 3 dB, а нормален разговор между хората се измерва като шум с ниво 40-45 dB.

Ето няколко примера за звуци с различен интензитет, изразен в dB:

170 -180 dB Излитане на мощна ракета
130 -140
dB Излитане на реактивен самолет
115- 120
dB Голям рок оркестър
100 -110
dB Силна гръмотевица
80 -90
dB Шумна улица
70- 80
dB Музикална уредба – със средна сила
60 -70
dB Силен говор
40- 50
dB Нормален говор
30- 40
dB Тих говор
20
dB Слаб шепот; шум на листа

Новите PVC и алуминивеи дограми осигуряват по-добра звукоизолация на помещенията, в сравнение със старите, дървени дограми, т.е. осигуряват по-трудно преминаване на звуковите вълни от външната среда в помещението.

Ето няколко примера за нивото на шумоизолация на различни стандартни дограми:

Със стандартен стъклопакет - 24 мм
Две прозрачни флоатни стъкла по 4 мм, дистанционер 16 мм

Шумоизолация -
Rw,p - 32 dB

Стъклопакет с К стъкло - 24 мм
Едно прозрачно флоатно стъкло 4 мм, едно нискоемисионно стъкло К 4 мм, дистанционер 16 мм, аргон

Шумоизолация
- Rw,p - 33 dB

Стъклопакет с К стъкло “ЕКО” - 24 мм
Едно прозрачно флоатно стъкло 4 мм, едно К-клас “ЕКО” с кристално бял отражателен ефект, дистанционер 16 мм, аргон

Шумоизолация
- Rw,p - 33 dB

Стъклопакет с обемно оцветено стъкло - 24 мм
Едно прозрачно флоатно стъкло и едно оцветено в масата си стъкло (зелено, синьо, сиво, бронзе), дистанционер 16 мм

Шумоизолация
- Rw,p - 32 dB

Стъклопакет с отражателно стъкло - 24 мм
Едно прозрачно флоатно стъкло, едно отражателно стъкло (зелено, синьо, сиво, кафяво), дистанционер 16 мм

Шумоизолация
- Rw,p - 32 dB

За сравнение ви предлагаме шумоизолационните характеристики на нагнетателните устройства (прозоречните и стенни клапани)Anjos при максимално отворено положение на клапана:

Шумоизолация на Isola HY Plus (в комплект с обикновена козирка):
в отворено положение – 37 dB
в затворено положение – 40 dB

Модел Isola HY Plus/ RA –с акустична подложка (в комплект с обикновена козирка):
в отворено положение – 39 dB
в затворено положение – 41 dB

Следователно, дори най-ниско шумозащитеното устройство осигурява по-добра шумоизолация от стандартна алуминиева или PVC дограма,  като по никакъв начин не нарушава шумоизолацията на жилището, а напротив – подобрява я.

4. Изчисляване на вентилатор

Вентилацията е важен фактор за осигуряване на оптимален микроклимат в работните и жилищните помещения. Благодарение на нея влажността се поддържа в нормални граници и се предотвратява образуването на плесен и мухъл, а  освен това се отстраняват неприятните миризми, дима и парата чрез осигуряване на свеж въздух. Добре функциониращата вентилационна система е основна предпоставка за намаляване на риска от дихателни заболявания и алергии.

За помещенията, в които влагата често достига високи стойности (баня, тоалетна, перално помещение, сушилня), вентилаторите са задължителни. Основната им функция е изхвърлянето на влажния и замърсен въздух директно в атмосферата или към вентилационната система на сградата. Само така влагата няма шанс да достигне до останалите части на жилището и да създаде предпоставки за  образуване на конденз и мухъл.

Високите нива на влажност са индикатор за нередности във вентилационната система. Вентилацията в жилищата от предишното поколение разчиташе на притока на свеж въздух, постъпващ през процепите на дограмата, неуплътнените врати и неизолираните стени. Съвременните сгради се характеризират с добра изолация. В тях проблемите със загубата на топлина са добре решени, но за съжаление има нови – висока влажност и мухъл. Смяната на дограмата с нова влошава функционирането на вентилация, тъй като в помещенията не постъпва свеж въздух, а това осезателно се отразява на качеството на стайния въздух – признак за това е появата на конденз по прозорците и мухъл по стените.

Единственото спасение е да държим открехнат прозорец във всяко проблемно помещение, за да осигурим постоянна циркулация на въздуха. Това обаче води до големи загуби на топлина, а живущите на ниските етажи не могат да държат постоянно отворени прозорците на жилището си от съображения за сигурност.

Автоматичните вентилационни устройства на Brookvent и Anjos предлагат едно разумно решение на проблема. Те осигуряват малка, но достаъчна циркулация на въздуха, което е гаранция за предпазване от влага и мухъл в затворените помещения.

Тъй като вентилационният процес има две страни – вход и изход, освен поставяне на прозоречни или стенни нагнетателни устройства, е задължително да се обърне внимание на вентилатора в банята или тоалетната.

Основни параметри на вентилаторите:

1. Дебит (D) - обемът въздух, преминаващ през вентилатора за единица време. Измерва се в m/s или m/h.

2. Пълно налягане (Рt) - характеризира нарастването на специфичната енергия на въздуха, преминала през вентилатора. Измерва се в Паскали (Pa).

3. Статично налягане (Pst) - характеризира разликата между Pt и динамичното налягане Pd. Измерва се в Ра и характеризира кинетичната енергия на газа след вентилатора.

4. Мощност – характеризира пълната мощност на електродвигателя, осигуряващ параметрите на вентилатора. Измерва се във W или kW.

Дебитът (D) е основен параметър, който трябва да се изчисли при изграждане на всяка вентилационна и климатична система. Неговата стойност най-общо може да се определи като се вземе предвид:

1. Колко пъти трябва да се смени въздухът в дадено помещение за един час. Ето някои препоръчителни норми (тези стойности не са задължителни и могат да се променят в зависимост от конкретния случай):

Промишлени обекти:    Смяна на въздуха за 1 час:

Котелни помещения             20-25 пъти
Машинни зали                         20-30 пъти
Заводски халета                       3  - 6 пъти
Леярни                                      30-40 пъти
Бояджийски помещения     30-60 пъти
Заваръчни помещения        15-30 пъти

Търговски и обществени обекти:

Фурни                                     20-30 пъти
Банки                                       3 - 4  пъти
Кафенета, барове              10-15 пъти
Столови                                   5-10 пъти
Кина и театри                        5 -  8 пъти
Конферентни зали              8 -12 пъти
Фоайета                                  3-  5 пъти
Гаражи                                    6-  8 пъти
Спортни салони                   6-12 пъти
Фризьорски салони          10-15 пъти
Лаборатории                         8-12 пъти
Тоалетни                                8-15 пъти
Офиси                                      4-  8 пъти
Библиотеки                            3-  5 пъти
Записващи студия             10-12 пъти
Ресторанти                            6-10 пъти
Училищни стаи                     2-  4 пъти

Битови помещения:

Кухня                               6 пъти
Баня                                5 пъти
Санитарен възел        7 пъти
Пералня                      10 пъти
Мазе                                4 пъти
Гараж                             4 пъти
Тоалетна                     10 пъти

2. Какво е количеството въздух, необходимо за един човек (минимални стойности):

При нормална активност – 20-25 куб. м/h
При нормална активност /с пушене/ – 30-35 куб. м/h
При лека физическа работа – 45 куб. м/h

Скоростта на движение на въздуха също може да се вземе предвид при изчисляване на дебита:

При домашни кухни – от 0,15 до 0,2 m/s
При обществени кухни – от 0,2 до 0,25 m/s
При обезмасляване - от 0,25до 0,5 m/s
При галванизиране – от 0,5 до 1 m/s
Аерозолни камери – от 0,7 до 1 m/s

За изчисляване на дебита трябва да се умножи скоростта по напречното сечение на тръбопровода.

Изчисляване на дебита на вентилатора

За да имаме ефективна вентилация трябва правилно да подберем нагнетателните устройства (автоматично или ръчно) и смукателните устройства (вентилатор/абсорбатор). Еднакво неудачно е да се монтира аспиратор с по-малък или по-голям от необходимия дебит.

Дебитът (D) на вентилатора се изчислява по формулата:

D=V.p.k  (m3/h)

където

V е обем на помещението;

р - кратност на въздухообмена (брой на пълните обмени на въздуха в помещението за 1 час);

k - коефициент на запълване на помещението. Зависи от количеството и обема на мебелите в съответното помещение. Стойността на коефициента се избира в интервала между 0,7-0,95.

Например за баня с габарити 2,40 х 1,40 х 2,50 m  обемът на помещението е V=8,40 m3. Следователно, необходимият дебит на вентилатора, изчислен по горната формула, е равен на D=V.p.k= 8,4.5.0,9=37,80 m3/h.

Разполагане и брой на вентилаторите

Освен от дебита, ефективността на вентилационната система зависи и от точния избор на мястото, където ще бъде монтиран вентилаторът. Отворите за засмукване (за вентилаторите) и нагнетяване (за прозоречните или стенните устройства Аereco) на въздух трябва да са разположени така, че свежият въздух да достига до всяка точка на помещението. В някои случаи вместо един мощен вентилатор е удачно да се използват няколко по-маломощни.

При по-големите бани с площ над 10 кв. м e препоръчително нормата за кратност на въздухообмена да се съобрази с броя и типа на елементите като тоалетна, душ и вана. За всеки от тях е добре да се предвидят поне по 0,025 m3/s изтласкван въздух.

Ако в банята има парен душ например, добре е да се предвиди отделен вентилатор, който се задейства автоматично след ползване на душа. Освен това той трябва да е с по-голяма производителност от тази, която е изчислена по формулата по-горе.

Видове вентилатори

В зависимост от конструкцията си санитарните вентилатори се делят основно на три типа: осеви (аксиални), радиални (центробежни) и диаметрални (тангенциални).

Осевите вентилатори са с по-голям КПД в сравнение с другите видове. Техен недостатък е създаването на по-ниско налягане на въздушния поток, поради което, ако на пътя му има препятствия, например наличие на дълъг въздуховод с много завои, по-удачно е да се използват радиални вентилатори. Те се характеризират с високо налягане на въздушния поток. Ако вентилационната система се характеризира със смукателен въздуховод с дължина над 30-40 м, тогава вместо осев вентилатор се монтира центробежен.

Избор на вентилатор с цел осигуряване на ефективна вентилация

При избора на вентилатора трябва да се вземе под внимание вида на обекта (промишлен, търговски, жилищен), замърсеността на въздуха, дебита и налягането, типа на електрозахранването (монофазно или трифазно), изисквания за нивото на шума в и извън обекта и др.

На пазара се предлагат разнообразни модели санитарни вентилатори – с автоматичен и ръчен контрол, с механични и електронни таймери, с контрол на скоростта (с постоянни обороти или с регулируема скорост) и много други.

Автоматичното управление позволява активиране на вентилатора при определени условия: при определена влажност в помещението, при влизане или излизане от банята (със сензор за присъствие) или през определен период от време.

Възможността за полуавтоматичен контрол има своите предимства пред напълно автоматичния, тъй като дава възможност за включване на вентилатора само при необходимост.

При санитарни вентилатори с интегрирано управление (комбинация от термостат, сензор за влага и термометър за външната температура) има възможност за програмиране на работата на вентилатора в зависимост от влажността на въздуха в помещението и външните атмосферни условия. Някои вентилатори имат таймер плюс вградена система за контрол на скоростта на вентилатора.

За осигуряване на денонощна вентилация на жилището специалистите съветват да се монтира вентилатор без клапан. Само така, при наличие на нагнетателни устройства за микроциркулация, влажният въздух ще се изтегля постоянно и ще имате добре работеща вентилационна система без разход на ток. В този случай обаче трябва да се вземе под внимание липсата на добра естествена тяга при жилищата на последните и предпоследните етажи, както и къщите.

Защо са необходими нагнетателните устройства за микровентилация?

Устройствата (автоматични или ръчни) не отменят задължителното проветряване, но осигуряват минимално количество въздух, което е достатъчно за нормалното функциониране на вентилационната система, а оттам и за поддържане качеството на въздуха в нормите.

Когато вентилаторът се включи, той създава зона на понижено налягане. При плътно затворени врати и прозорци отникъде не влиза свеж въздух и вентилаторът не може да функционира нормално. Затова на дограмата или в стената се поставят нагнетателни устройства (от типа ЕНА, ЕММ или ЕНТ). Излишно е да се поставя мощен вентилатор или аспиратор, ако неговият дебит не е несъобразен с количеството на вкарвания отвън въздух!

Нагнетателните устройства са задължителни за помещения с камина, защото при пускане на аспиратора в кухнята например в резултат на понижаване на налягането димът от камината се издърпва и огънят загасва.

Нагнетателни устройства са задължителни и за газифицираните жилища, защото осигуряват постоянната работа на вентилационната система.

КОЗЕЛИНО ООД

Адрес офис:
София 1000, ул. Г.С. Раковски 91, ет.1

тел. 02/983 68 25; 02/ 983 27 02
Mtel: 0888 409 706; 0887 580 374;
email: bezvlaga@gmail.com

Пощенски адрес: София 1309 П.К. 39

www.bezvlaga.com