Личен опит

1. Как се спасихме от мухъла

2. Камината

3. Влага и мухъл в детски градини и училища

4. Плесените и азбестът в жилищата ще ни убият преди климата

5. Мухъл в жилищата ни – защо се стигна дотам?

6. Плесен убила Британи Мърфи и мъжа й Саймън

7. От нашия e-mail

Очакваме вашите писма на e-mail: bezvlaga@gmail.com

Как се спасихме от мухъла

image-1За първи път през живота си се сблъскахме с проблема „плесен” през 2003 г., когато със съпруга ми купихме един двустаен апартамент – ново строителство. Веднага след излизането на Акт 16 побързахме да направим ремонт, за да го дадем под наем, защото трябваше да изплащаме ипотеката.

Mомичето, което нае апартамента, oще при първото застудяване ни се обади разтревожено, за да ни уведоми, че по прозорците се образува невероятен конденз, водата постоянно се стича по первазите, дрехите и чаршафите й са влажни, а вратата на гардероба се е изметнала и не може да се затваря. Каза също, че когато си е вкъщи, постоянно попива водата, а освен това не смее да готви, защото цялата влага от изпаренията се ”лепва” на стъклата.
Със съпруга ми веднага разпитахме съседите в блока, за да разберем дали проблемът е общ, или е само при нас. Оказа се, че и те се борят с влагата, но едните имаха малко бебе и мислеха, че влагата се дължи на постоянното сушене, миене и изваряване на принадлежностите на бебето, а според другите съседи причината за конденза бе северната стена на апартамента им. Единодушното мнение на всички бе, че сградата е нова и още съхне, но възникнаха и подозрения, че строителят е използвал некачествена дограма и оттам идват всички проблеми.
Само след седмица наемателката ни се обади още по-притеснена и каза, че се е появила плесен, която се разраства буквално с часове. На другия ден отидохме с мъжа ми до апартамента, въоръжени с парцали и антимухълни препарати и направо се вцепенихме от изненада – за първи път виждахме такава огромна площ, покрита с плесен. Цялата западна стена на спалнята, която е калкан на сградата, бе на сиви петна, а около прозореца имаше плесени в различни нюанси. Като пъстра модернистична картина! По ъглите в хола също имаше наченки на мухлясване. Измихме стените с препарата, станал популярен в цяла България заедно с модата да се сменя дограмата, оставихме флакона с останалата ужасно смърдяща течност на наемателката и й казахме да почиства веднага всяко новопоявило се петънце плесен. Явно борбата с мухъла се оказа непосилна за младата ни наемателка, защото след няколко месеца, през пролетта, тя напусна апартамента.

Тогава със съпруга ми започнахме активно да се интересуваме от възможностите за трайно разрешаване на проблема. Изчетохме стотици статии в Интернет за вредата от мухъла и това, което научихме, още повече ни притесни.
Един „специалист” ни посъветва да направим вътрешна или външна изолация на цялата западна стена. И тъй като никой от съседите не пожела  да се комбинира с нас за външната изолация, ние направихме вътрешна. Ремонтът беше ужасен, само който е правил подобно нещо знае за какво става дума. Но след като го завършихме спокойно започнахме да чакаме настъпването на зимата.

През есента апартаментът бе нает от нов наемател – младо момче. Не скрихме от него досегашния проблем и дори му поръчахме да наблюдава дали ще се появи конденз по прозорците. Първоначално нямаше нищо, защото есента бе доста топла и продължителна. Но с първото понижаване на температурите стъклата пак започнаха да се изпотяват и отново се образува плесен по ъглите на стаите. Явно вътрешната изолация, за която дадохме толкова много пари, не вършеше работа. От наши познати впоследствие научихме, че и те са сложили вътрешна изолация, за да ликвидират влагата, но проблемите и при тях се бяха задълбочили.
Новият ни наемател не позволи плесента да се разраства много-много и започна упорита борба с нея. Каза ни, че  постоянно я премахва с парцал и миришещия на белина препарат. Тъй като му предстоеше да се нанесе в нов апартамент от следващата година, той взе присърце проблема с плесените и също започна сериозно проучване в Интернет. Опита буквално всичко, което се предлагаше на пазара. Като начало си купи електричвски влагоуловител. Ентусиазмът му обаче бързо се изпари, защото включваше уреда само когато се прибираше вечер. Нощем го изключваше, заради шума. Момчето ни се оплака, че сутрин чаршафите и дрехите му са влажни. А и този уред се отрази сериозно на сметката му за ток.
След нови, по-усърдни проучвания, наемателят ни замени уреда със зрънца, поглъщащи влагата. Беше поставил 3-4 ванички на прозорците и върху гардероба. След по-малко от месец ни уведоми, че няма ефект, но поне не било шумно, а зрънцата трябвало да се подменят на няколко дни, което му струвало 8-10 лева.

Един ден ни се обади по телефона с новината, че е открил трайното решение. Негов познат, монтажник на дограма, му разкрил тайната - постоянно проветряване! Той му казал, че независимо дали апартаментът е нов или стар, сложиш ли си нова дограма - било то PVC, алуминиева или дървена, фактически си херметизираш апартамента. Допълнителната термоизолация, външна или вътрешна, още повече влошава положението с влагата, защото стените няма как да дишат.  Затова, смениш ли си дограмата, трябва да държиш постоянно отворен прозорец в дома си. Нещо повече – за да има циркулация на въздуха, трябва да са отворени или леко открехнати два срещуположни прозореца. Така нашият наемател си реши проблема с мухъла, за сметка обаче на твърде високите сметки за парно. Но нали той си ги плащаше….

Вторият ни наемател напусна през май и за нас пак дойде времето за ремонти. Този път бяхме твърдо решени да направим всичко възможно да ликвидираме наболелия проблем. Мина ми през ума да продадем апартамента и да купим друг - старо строителство, но по форумите прочетох, че и при старото строителство се явява влага при смяна на дограмата.
Най-сетне всички съседи под нас решиха, че трябва да направим външна изолация на калкана. В допълнение на това, съпругът ми намери в Интернет информация за боя (Термошилд), която предпазва от мухъл. Боята бе вносна, много скъпа, със структура, различна от тази на латекса – наподобяваше разтворен във вода тебешир, с термоизолационни свойства. Решихме, че най-сетне сме открили това, което търсим. Измазахме почти целия апартамент с нея (без банята и антретата).  Дадохме доста пари, но бяхме спокойни, че веднъж-завинаги сме премахнали предпоставките за образуване на плесен. А и в комбинация с вътрешната и външната изолация – нямаше съмнениe, че най-сетне проблемът е решен!

И този път обаче останахме разочаровани. Третият ни наемател не искаше да си държи постоянно отворен прозореца и плесента се появи много бързо с настъпването на зимата. Бяхме отчаяни. Не исках да приема, че новата, съвременна дограма е равнозначна на мухъл. Трябваше да има някакво друго решение, освен денонощно отворените прозорци.
Разширихме търсенето в Интернет и започнахме да проучваме и международните сайтове. Сестра ми, която живее в Германия, ми каза, че на всички дограми на прозорците има специални отдушници и там изобщо не се говори за влага и плесен в домовете. Насочихме търсенето си в тази насока – клапи, отдушници, вентилация.. Тогава открихме, че в много западнoевропейски страни, отдушниците на дограмите са задължителни. Монтират се от производителите на дограма, хората нямат грижа да си ги монтират допълнително.

Разпитахме в България за подобни проветрители– повечето производители на алуминиеви и PVC профили изобщо не бяха чували за подобно нещо, други ни казаха, че се прави прорязване на профила или стъклопакета, но само в заводски условия, а трети ни отговориха: „За какво са ви? Просто си дръжте прозорците отворени – същото е.” Този отговор обаче не ни задоволи. Не бе възможно стиснатите немци да имат отдушници на дограмата си и да си позволяват да губят толкова топлина, колкото при отворен прозорец. Едва ли биха си поставили клапи, ако се губи скъпа топлинна енергия. Къде отива тогава прехвалената енергийната ефективност на дограмата? Но едно стана ясно за нас – проблемът е вентилационен.
Пак чрез Интернет най-накрая открихме един модел вентилационни клапи за дограма. Разгледахме ги, проучихме ги, оставаше да ги купим. Ние наистина желаехме да решим проблема си и това беше станало фикс-идея както за нас, така и за много наши познати, които смениха дограмата си.

Случи се така, че през късната есен на 2007 г. съпругът ми замина в командировка и отседна при свой приятел в Москва. В неговия апартамент, на PVC дограмата му, били монтирани такива вентилационни клапи. Оказа се, че московският ни приятел също се борил години наред с влагата, докато не монтирал тези устройства. Той също взел решението за поставянето им след дълго проучване и след като се убедил в предимствата на тези устройства от други свои познати. Първоначално се притеснявал, че трябва да пробие дограмата си, за да ги монтира – най-вече заради шума от улицата. Предложили му модел с висока шумоизолация, така че той не усетил разлика в шума след монтирането на клапата. Принципът  е елементарен – клапата пропуска свеж въздух (през зимата студеният въздух винаги е много сух), а през отдушника в банята се отвежда навън застоялия, влажен въздух. По този начин се осигурява циркулация на въздуха и влажността в помещенията се поддържа в оптималните граници – 45%-55%. Важно за мъжа ми беше, че е видял на място как става монтажът.

Още на другия ден съпругът ми се обади по телефона, за да ми съобщи за откритието си, а после купил от Москва три устройства. Само за проба. Когато се върна в България монтира два в проблемния ни апартамент, а третия подари на наш познат, който също се бореше от години с влагата. Още с монтирането на устройствата кондензът по прозорците изчезна, а въздухът сякаш се смени. Поредният ни наемател също бе доволен от промяната и каза, че откакто сме сложили тези клапи, спи непробудно нощем и с удоволствие се прибира в апартамента вечер, защото хем е топло, хем въздухът е приятно свеж, няма конденз, няма миризми. Доволен бе и нашият приятел, на когото подарихме третото устройство. Той го бе монтирал на един северен прозорец с най-много конденз, но макар и една, клапата довела до изумителни резултати -  влагата изчезнала в целия апартамент.

В момента нашият наемател горещо препоръчва на всички свои колеги и приятели устройствата против конденз и мухъл, а ние най-сетне това лято ще направим дълго отлагания ремонт вкъщи – ще сменим дограмата си, без да се страхуваме от влагата.

Връщане в началото

Камината

kaminaЗа повечето от нас домът е мястото, където прекарваме по-голямата част от времето си. Малко от нас обаче си задават въпроса - какъв въздух дишаме?

Ако жилището ни има вентилация, оценявана като «достатъчно добра», то на всеки час половината от обема на въздуха трябва да се сменя. Това не означава, че останалата половина трябва да се смени през следващия час. За пълна смяна на стария въздух може да се говори, когато за около четири часа постъпилият свеж въздух заменя стария въздух. Хора, които страдат от различни видове алергии, се нуждаят дори от по-голяма интензивност на въздухоооборота в помещението.

Постоянно отвореното малко прозорче осигурява естествен приток на въздух, но това не е достатъчно за цялото жилище. А и в студените зимни дни едва ли някой е склонен да държи прозореца си постоянно отворен.

В старите кооперации циркулация на въздуха практически няма, ако дограмата е подменена с нова. В съвременните сгради се обръща голямо внимание на изолацията (външна изолация, съвременна изолираща дограма), но не и на циркулацията на въздуха. А би трябвало допълнителната изолация да се прави успоредно с планирането и изграждането на вентилационната система. Това важи преди всичко за училища, детски градини и помещения, в които се събират много хора.

Ето един пример за изключителното значение на циркулацията на въздуха:

Семейство, което живееше в къща, в продължение на много години отопляваше огромния си хол с камина. В един момент решиха, че е време да сменят цялата дограма на къщата и да направят външна изолация. След ремонта, с настъпването на есента и по-хладните дни, се опитаха да запалят камината, но установиха, че има някакъв проблем и огънят не може да гори.

Извиканият специалист не установи причините за този проблем – коминът бе напълно проходим. Един ден обаче установиха, че при леко открехване на прозореца огънят пламва, а когато се затвори – моментално изгасва. Наложи се да изкарат вентилационна тръба от камината, през целия коридор, до външната стена, за да осигурят приток на въздух за горенето на огъня. Този проблем можеше да бъде решен много лесно с клапаните за микровентилация с регулация на въздушния поток, но тогава те не се предлагаха на българския пазар.

Връщане в началото

Влага и мухъл в детски градини и училища

През последните години зачестиха случаите на поява на мухъл в току-що ремонтирани детски градини и учебни заведения. Подмяната на дограмата и санирането безспорно намаляват топлинните загуби, но липсата на притокът на свеж въздух води до появата на сериозни проблеми, които се отразяват преди всичко върху здравето на нашите деца. Появяват се влага, конденз, мухъл и недопустимо се повишават нивата на въглероден двуокис. Проблемът с лошата вентилация на сградите може да се разреши лесно и сравнително евтино с клапите  за микровентилация.

Контролиране на постъпващия въздух се постига чрез нагнетателните устройства, които се монтират на дограмата. (Забележка: Във Франция от 2000 г. те са абсолютно задължителни за детски и учебни заведения, както и за обществени сгради, в които се събират много хора).
Клапите за микровентилация имат редица предимства - автоматично регулират притока на въздух посредством вградения в тях датчик за влага, работят абсолютно безшумно и не изискват захранване с ток или с батерия, подмяна на датчика или каквито и да е консумативи. Особено важно е, че чрез тях се постига контролируема естествена вентилация според влажността в помещението. Броят на необходимите устройства се изчислява в зависимост от кубатурата на стаите и броя на децата, като задължително се взема под внимание тяхната възраст. По-големите деца, естествено, имат нужда от повече въздух.
Автоматичните нагнетателните устройства са особено подходящи за детски и учебни заведения, защото притокът на въздух няма да се усеща като течение, дори през студените зимни дни. Едва ли някой родител би желал детето му да спи следобед до отворен прозорец при температура на външния въздух минус 20 градуса. А все пак учителите се стремят да спазват предписанията за редовно проветряване.
Чрез автоматичните влагорегулируеми клапи лесно се постига здравословен микроклимат с нива на относителна влажност 45-55% при температура 21-23°С. При  правилно изчислена изходна вентилация се достига определената по норматив скорост на движение на въздуха и кратност на обмен на въздуха 1 ½  пъти в час (според Наредба №26 от 18 ноември 2008 г. за здравните изисквания към учебни заведения).

По този начин се елиминира необходимостта служителите в учебното заведение  да следят колко често трябва да проветряват и спокойно могат да изпълняват останалите си задължения. Проветряване на помещенията при широко отворени прозорци може да се прави два пъти на ден (според предписанията в Наредбата) – сутрин, вечер или през междучасията, когато учениците не са в помещенията. През останалото време, благодарение на добрата вентилация, осигурена от влагорегулируемите клапи, ще се подава пресен въздух и ще се отвежда застоялият, без децата да се излагат на течение.

Така се поддържа здравословен микроклимат и се елиминират предпоставките за образуване на конденз, влага и мухъл. И най-важното - високите нива на въглероден двуокис се поддържат в норма. А както е известно, неговите високи концентрации в затворените помещения водят до главоболие, замайване, затруднено дишане и дори гадене.

Забележка: Важно е да се знае, че устройствата за вентилация не могат да решат проблемите на лошо ремонтирани помещения – например наличие на течове от водопроводната инсталация или от покрива. При липса на вертикална вентилация, какъвто е случаят с много от сградите на детските градини, следва да се помисли за използване на съществуващи стари комини или изграждане на нова изходяща вентилация.

За съжаление, въпреки ежегодните ремонти в детските градини, проблемът с влагата и мухъла не се решава. Достатъчно е да се направи добра вентилация, за да се премахне напълно и окончателно този досаден проблем. Фирма Козелино е готова да извърши безплатен оглед, замервания и вентилационен проект на всяка детстка градина, учебно или болнично заведение.

В борбата с влагата и мухъла наши клиенти станаха:
Начално базово училище “Михаил Лъкатник” - Бургас
ЦДГ  “Синчец”- Бургас
ЦДГ “Раковина”- Бургас

Още по темата от средствата за масова информация:
Мухъл в детското отделение в Шумен ( 24 chasa.bg )

Мухъл превзе детски градини, местят малчугани (вестник 24 Часа )

Мухъл пълзи в детски градини, местят групи ( trud.bg )

Дете с тежка екзема заради мухъл в детска градина ( novanews.bg )

Мухъл в детска градина разболява алергични деца ( dir.bg )

Мухъл и конденз в ЦДГ „Българче” - Стара Загора (  Дарик )

Връщане в началото

Плесените и азбестът в жилищата ще ни убият преди климата

plesen-newМиналия октомври, един месец преди Джои Спектър да роди, част от тавана на апартамента й в Бруклин започва да пада, разказва тя пред сп. “Нюзуик”. Ядосани, но прекалено заети, за да се занимават с това, съпрузите не се притесняват особено. До деня, в който донасят малкото бебе вкъщи от болницата, а съпругът на Спектър се хваща да изчисти лющещия се таван. „Той само удари тавана няколко пъти и от него падна едно голямо парче”, разказва Джои като показва голямото парче на пода, което прилича на пръст, но мирише ужасно. Доста уплашени, двамата търсят помощ в Интернет и преравят цял каталог с подходящи консултантски фирми, които идват да изследват въздуха. Оказва се, че става дума за отровна черна плесен.

Докато много природозащитници спорят колко бързо се топят ледовете по полюсите и кога ще изчезнат горите, по всичко личи, че домовете ни ще ни довършат преди това, пише сп. “Нюзуик”. Въздушно преносими частички, произлизащи от плесен, прах, боя и строителни материал причиняват сериозни притеснения, тъй като хората стават свръхчувствителни към тях. Различни контролни органи обикалят къщите от десетилетия в търсене на азбест и плесен, но повишените знания за алергените в дома ни водят до бум в индустрията за инспекции на домовете и консултации по подобни проблеми в САЩ.

Micro Ecologies - фирмата, която се отзовава на проблема на Спектър с плесента – обикновено работи с хора, които се чудят защо постоянно кихат в дневната си. А това, което следва, не е евтино. „Пълна консултация с лабораторен анализ може да струва около хиляда долара в зависимост от размера на жилището и степента на проблема”, казва за “Нюзуик” Артър Лау, главен мениджър на компанията. След това идва друга фирма, която решава проблема, а разходите може да бъдат покрити от застраховката.

Индустрията има йерархия, когато степенува опасността от миниатюрните частици. На първо място винаги е бил азбестът – строителният материал, за който още през 70-те години става ясно, че причинява рак – въпреки че той рядко се намира в по-новите постройки. Но специалистите са съгласни, че по-често срещан и по-опасен вредител е плесента. Гъбичката, от която на учените са известни приблизително 200 000 вида, често влиза в домовете през отворените врати или прозорци, приютяват се на тъмни и влажни места като кухини в стените или под килимите. „В повечето домове има малко скрита плесен, която обикновено е безвредна за неалергичните хора”, казва специалистът по почистване на домове Виктор Дамато. Това се отнася с особена сила за влажните региони като Флорида или североизточната част на Щатите. Освен това във въздуха на всеки дом се носят неща като мъртви клетки от кожата, пърхот от животни и власинки от килимите, но обикновено те са в малки и непричиняващи оплаквания дози. Центърът за контрол на заболяванията нарича носещите се във въздуха частици като спорите на плесента „респираторни дразнители”, които могат да причинят алергични симптоми с различна сила. Те се отразяват на хората по различен начин в зависимост от вдишаното количество и от предразположеността към белодробни възпаления. Продължителното излагане на големи дози може да причини затруднено дишане подобно на астмата.

Според специалистите плесента е вредна субстанция, която трябва да се отстрани от дома, въпреки че науката все още не е свързала вдишването на спорите (дори и на най-отровния вид) с нещо повече от различни степени на алергии. Но по-големият проблем според сп. “Нюзуик” е недостатъчната регулация в сферата. Тези, които изследват причинителите на проблемите, имат различно мнение за методите на тестване – дали по-добрият начин да се открие алергенът е да се взимат проби от въздуха или да се оглеждат домовете. Ако се направят прибързано, и двата подхода може да се окажат недостатъчни. По-важно е да се открие източникът на алергията – най-често капеща тръба или недостатъчно проветрение.

Стои проблемът и със сертификатите на съответните фирми. Инспектиращите за азбест трябва да бъдат одобрени от щатските и от федералните здравни власти, но за другите дразнители може да проверява всеки. „Възможно е да получиш сертификат за проверка за плесени за същото време, за което си правиш визитна картичка, казва Оуън Сивър, консултант и преподавател по медицина в щатския университет “Нортридж” в Калифорния. Трудно е да се прецени кой се справя добре”. А ако в тавана ви расте нещо странно, това не е успокояваща мисъл.

По сп. Нюзуик публикувано в: http://e-vestnik.bg/4398

Връщане в началото

Мухъл в жилищата ни – защо се стигна дотам?

Причини за възникване на проблема
Колкото и да е странно, основните проблеми в съвременните жилища възникнаха вследствие на новите технологии. Масовото използване на добре уплътняващите дограми и стъклопакети доведе до изчезване на ефективно действащата естествена вентилация. Новите домове приличат на херметически затворени съдове, които не пропускат и грам свеж въздух.  През лятото нямаме конденз и мухъл, защото отваряме  редовно прозорците си, но през зимата положението става плачевно. Не ни се иска да проветряваме редовно, тъй като сметките за ток и парно са доста големи, а от друга страна е опасно да не се простудим.

Здравето преди всичко
Проблемът не е само естетичен. Откакто имам мухъл в дома си, изчетох много по въпроса за вредата от него, тъй като имам малки деца. Близо 80% от химическите вещества във въздуха в затворените помещения са от строителни материали, често рекламирани като екологично чисти. Концентрацията на някои от тях в домовете и офисите е много по-голяма, отколкото в атмосферния въздух (от 1,5 до 4 пъти).

Какво се прави у нас?
В отговор на наболелия проблем с влагата и мухъла реакцията на пазара не закъсня – появиха се уреди за събиране на влагата, но те са скъпи и работят с ток, което допълнително ни натоварва финансово, а освен това са шумни  не могат да се ползват нощем. Другите средства, абсорбиращи влагата, не са достатъчно ефективни. Саниране, специални бои с високи изолационни свойства – опитваме всичко, което ни съветват специалистите, но нищо не помага. Още след първите студени зимни дни мухълът си намира място – по ъглите, в матраците, зад гардеробите и мебелите. Явно проблемът е повсеместен, защото масово хотелите изхвърлят през пролетта съсипаното си от влагата обзавеждане.

Решението в чужбина
Поинтересувах се как е решен проблемът с влагата и мухъла в чужбина. Мои познати, които живеят в Англия, Германия, Белгия, САЩ и Русия, нямат проблеми с конденз, влага и мухъл. Проучих какво е общото в домовете им. Оказа се, че жилищата им са  различни - апартаментите и къщите им са ново или старо строителство, едни сгради имат външна или вътрешна изолация, а други не. При това климатът в тези страни е горе-долу като нашия, с четири сезона.

След като продължих да разпитвам настойчиво се оказа, че всички мои познати имат хубава дограма (в повечето случаи ПВЦ), но едно е общо за домовете им - на прозорците или на стените имат вентилационни отвори, през които влиза въздух. Оказа се, че навсякъде тези отвори са задължителни.

Може би и в по-развитите страни на по-ранен етап хората също са имали подобни на нашите проблеми и това ги е принудило да въведат задължителен стандарт за подобни отвори. Или може би вентилационната им система се проектира правилно, за да се замени естествената вентилация, която липсва при новите дограми. Моментът на въвеждането на този стандарт в случая няма особено значение. По-важното е, че съответните органи са се погрижили гражданите им да дишат здравословен въздух.

Решението за мен
Въпреки че вече знаех как да се спася от мухъла, не ми се искаше да пробия качествената си дограма и то така, че постоянно да ми духа. Продължих упорито да търся информация в интернет и открих може би най-доброто решение за момента прозоречни клапи. Предлагат се различни видове: с датчик за влага на френските фирми Anjos и Aereco, както и на британската - Brookvent. При тези устройства датчикът за влага регулира клапата в зависимост от влажността в помещението – т.е. пропуска въздух само когато е необходимо. Предлагат се и клапи, регулиращи притока на въздух в зависимост от разликата в налягането /Ventec/. Всички тези устройства могат да се монтират на вече поставена дограма, а не само в заводски условия. Устройствата са безшумни и работят без ток.

Защо решението е ефективно
Доста време ми отне да разбера как като влиза въздух отвън ще изчезне мухълът в дома ми и как  през зимата, когато навън е студено и влажно, студеният въздух ще понижи влажността в стаята. Премахването на проблема с влагата точно по този начин е много елементарно и близко до ума – от една страна се възстановява циркулацията на въздуха във всички помещения, а от друга – студеният въздух, който е с много ниска относителна влажност, смесвайки се с топлия въздух в помещението, понижава неговата относителна влажност.

У нас
В България все още няма стандарт за дограмите, задължаващ да се вграждат  вентилационни отвори. Стандартната вентилационна система в повечето жилища е проектирана така, че изисква постоянен свободен приток на въздух, който се осъществява безпрепятствено през недобре уплътнените стари дограми. При поставяне на нова дограма обаче вентилационната система спира да функционира. И въпреки че не сме сменяли вентилатора или абсорбатора, те сякаш вече не работят както преди. Това е така, защото вентилаторът може да изтегли толкова въздух, колкото постъпи в помещението през прозореца например. В противен случай започват да се появяват познатите ни проблеми – мухъл, спарен въздух, остатъчна влага в банята, миризма от каналите и от отдушниците, за което най-често обвиняваме производителите на дограма, строителите и дори съседите си.
Ако искате да научите повече за проблемите, които се явяват след смяната на дограмата и начинът за тяхното разрешаване, посетете сайта www.bezvlaga.com.

Връщане в началото

Плесен убила Британи Мърфи и мъжа й Саймън

/ Откритието е на Градския отдел по здравеопазване в LA/
по материал на Dnes.bg

britani-articleНово изследване върху причините за смъртта на американската актриса Британи Мърфи и съпруга й, сценаристът Саймън Монджак, разкрива, че става въпрос за плесен, която се образувала в дома им, съобщава TMZ.

32-годишната Британи почина през декември 2009 година от сърдечен удар, който според съдебните медици е предизвикан от остра пневмония, тежка анемия и интоксикация с многобройни лекарства.

Пет месеца по-късно Саймън почина в къщата им от същите причини като съпругата си.

Градският отдел по здравеопазване в Лос Алджелис извърши допълнително разследване на двойната смърт и то доведе до нови заключения, според които плесента, открита в жилището, е била ключов фактор, довел до трагичната им смърт.

До новото разкритие се е стигнало, след като майката на Британи - Шарън Мърфи разрешила на разследващите да влязат в семейната къща в Холивуд.

Връщане в началото

От нашия e-mail

Резултати
Като човек, изучавал физика само в гимназията, се убедих, че единствено прозоречните клапани могат да спасят домовете ни от влагата и мухъла. Явно малката циркулация на въздуха, която осигуряват, дава възможност на жилищата да „дишат”. След като всяка година правех ремонти в дома си с надеждата да имат ефект, най-сетне тази зима открих сайта www.bezvlaga.com. През април поставих клапа за микровентилация на дограмата в двете спални и веднага се убедих в ефективността им – изчезна кондензът по стъклата, в банята огледалото не беше вече постоянно запотено и мухълът в ъглите на кухнята и банята не се появи. Мои познати, които по-рано от нас си поставиха клапаните, също са изключително доволни от ефекта.

Проектирането
Явно вентилационната система на нашия блок не е проектирана както трябва, защото проблем с конденз и мухъл имат всички съседи, независимо какво е изложението на апартаментите им. Сградата е с външна изолация и по отношение на топлината не можем да се оплачем. Кухните са от новия тип – свързани с хола и трапезарията. Първоначално мислех, че нашият абсорбер не е от най-мощните и затова постоянно имаме конденз по прозорците. Понякога водата направо се стича по стената и образува вадичка по теракота. Жена ми спря да готви супи и дори си променихме хранителните навици, само и само да намалим изпаренията.
Едни съседи от блока, които също като нас пробваха всичко, което се препоръчва срещу влагата, включително и влагоуловител, случайно откриха прозорените  клапи с датчик за влага и такива, които се саморегулират. Монтираха си ги на всички прозорци, а на вратите - вентилационни решетки. Ефектът беше моментален. Без колебание и аз си поставих от същия модел клапани (с възможност за ръчно затваряне).  Съжалявам, че не се организирахме всички съседи, тъй като впоследствие разбрахме, че при по-голяма поръчка - за целия вход например, се правят отстъпки.
Най-много съм доволен обаче от един допълнителен ефект – и на стълбището, и у нас вече не мирише на манджа, когато съседите готвят - това много ме дразнеше, когато се прибирах вечер от работа.

Температурата
Преди, когато имах проблем с мухъла, винаги оставях открехнат един прозорец. Чела съм за вредата от плесените и се притеснявах за здравето на децата. Понякога, в особено студените зимни дни, решавах да не отварям прозореца. После обаче съжалявах, че за сметка на няколко градуса топлина заварвах влажни чаршафи, възглавници и дрехи, както и неприятно спарен въздух, поел миризмата на дезодорантите и омекотителя за пране. Дебнех появата на малките петънца мухъл, които предвещаваха развитието на големите колонии плесени. Периодично издърпвахме мебелите и бършехме стените зад тях с белина. Най-изненадващо и неприятно за мен беше образуването на мухъл под спалнята – върху подматрачната рамка. Явно мухъл имаше и зад гардеробите, но нямаше как да ги преместим, за да дезинфекцираме и там. Нощем задължително открехвахме прозореца в хола, защото спалните ни са малки и лесно се настива в студените зимни дни.
След като през декември по препоръка на наши познати си монтирахме прозоречни клапани с датчик за влага на три от прозорците (само в хола прозорецът остана без клапан), очаквахме температурата в жилището да падне поне с няколко градуса. Това обаче не се случи, или поне не се усети. Дотогава си бяхме държали денонощно открехнат прозореца, затова температурата в жилището ни дори се повиши след монтиране на клапаните. Доволна съм, защото не се усеща течение, диша се леко, не мисля постоянно кога да отварям и кога да затварям прозореца. Проветрявам продължително в слънчевите дни или когато уличното движение намалее, а през останалото време разчитам на клапаните.

Мебелите
Имаме малък семеен хотел в Банско. Уж за добро, преди пет години си сменихме дограмата с ПВЦ. Оттогава постоянно се борим с мухъла. Таблетките Церезит, които ползвахме през последните две години, изобщо не помагат. Всяка година сменяме гърбовете на гардеробите и скриновете. Изхвърлихме няколко матрака, които се повредиха непоправимо, а вратите се изметнаха. През пролетта задължително измазвахме къде частично, къде изцяло стените, а преди смяната на дограмата ремонтирахме на 4-5 години. Открихме клапите на сайта на фирма Козелино и добре че имаха тъмно кафяв цвят, като  дограмата ни, иначе сигурно щяхме да си сменим прозорците изцяло, само и само да се отървем от проблема. От фирмата ни препоръчаха да поставим различни модели - Aereco, Anjos, Brookvent - с датчик, а на остъклените балкони по-обикновени и по-евтини клапи, от които също сме доволни. Тази зима мина без проблеми и без притеснения – доволни сме от клапаните. Така ползваме предимствата на новите дограми и нямаме проблеми.

Връщане в началото

КОЗЕЛИНО ООД

Адрес офис:
София 1000, ул. Г.С. Раковски 91, ет.1

тел. 02/983 68 25; 02/ 983 27 02
Mtel: 0888 409 706; 0887 580 374;
email: bezvlaga@gmail.com

Пощенски адрес: София 1309 П.К. 39

www.bezvlaga.com